Синдромът на раздразненото черво (Irritable Bowel Syndrome, IBS) е често срещано функционално нарушение на храносмилателната система, характеризиращо се с хронични коремни оплаквания и променена чревна перисталтика, без наличие на структурна или биохимична причина, която да ги обяснява. Засяга около 10–15% от населението в световен мащаб, по-често жени, и е причина за значително влошено качество на живот.

Какво представлява IBS?

IBS не е органично заболяване, а по-скоро разстройство в чревната функция. Често се класифицира според преобладаващата симптоматика:

• IBS с диария (IBS-D)
• IBS със запек (IBS-C)
• Смесена форма (IBS-M)
• Неопределена форма (IBS-U)

Пациентите често съобщават, че симптомите им се влошават след хранене или в периоди на психоемоционален стрес.

Основни симптоми

IBS се проявява с комбинация от следните прояви:

• Коремна болка и крампи, които се облекчават след изхождане;
• Промени в консистенцията и честотата на изхожданията – диария, запек или редуване на двете;
• Усещане за непълно изпразване;
• Метеоризъм, подуване на корема, газове;
• Слуз в изпражненията.

Важно е да се подчертае, че симптомите често са хронични и повтарящи се, но не водят до структурни увреждания на чревната стена и не повишават риска от рак.

Патогенеза и възможни механизми

IBS е мултифакторно състояние. Сред основните механизми, които се обсъждат, са:

• Нарушена комуникация в ос на черво–мозък;
• Променена моторика на червата (забавена или ускорена транзитна функция);
• Чревна хиперчувствителност – болка при нормално раздразнение;
• Психологически фактори – стрес, тревожност, депресия;
• Промени в чревната микробиота;
• Постинфекциозен IBS – след гастроентерит.

Диагноза: кога да мислим за IBS?

Диагнозата на IBS е клинична и се поставя основно по критериите на Рим IV:

• Повтаряща се коремна болка поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца;
• Симптомите да са започнали поне 6 месеца по-рано;
• Свързани с поне две от следните:
• болката се облекчава след дефекация;
• има промяна в честотата на изхожданията;
• има промяна във формата на изпражненията.

 При наличие на алармиращи симптоми (кръв в изпражненията, анемия, загуба на тегло, фамилна обремененост за рак на дебелото черво, симптоми, започнали след 50-годишна възраст), се налага допълнително изследване – ендоскопия, образна диагностика и лаборатория.

Диетичен и поведенчески подход

Диета с ниско съдържание на FODMAP

FODMAP са слабо абсорбиращи се въглехидрати, които ферментират в дебелото черво и предизвикват газове и болка. Диетата с ниско съдържание на FODMAP показва ефективност при до 70% от пациентите.

Храни, които често отключват симптоми:

• Лактозо-съдържащи продукти (мляко, сирене);
• Газообразуващи зеленчуци (броколи, зеле, лук, бобови);
• Храни с фруктоза (ябълки, круши, сушени плодове);
• Подсладители като сорбитол, ксилитол;
• Кофеин, алкохол и пикантни храни.

Воденето на дневник на симптомите и приеманите храни е изключително полезно за индивидуализация на хранителния режим.

Медикаментозно лечение

Лечението е симптоматично и индивидуализирано:

IBS-D (с диария):

• Лоперамид, елуксаталин;
• ТЦА антидепресанти (амитриптилин);
• Рифаксимин – при съмнение за бактериален свръхрастеж;
• Пробиотици (Lactobacillus, Bifidobacterium).

IBS-C (със запек):

• Псилиум, полиетилен гликол, лаксативи;
• Прукалоприд или линаклотид – селективни агонисти;
• SSRI антидепресанти.

Общо:

• Спазмолитици (мебеверин, хиосцин, алверин);
• Антидепресанти (при наличие на болка и тревожност);
• Психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, хипнотерапия;
• Физическа активност, йога, медитация – повлияват оста черво–мозък.

Мястото на микробиома

Чревният микробиом е в центъра на съвременните изследвания при IBS. Нарушения в състава и разнообразието на микробиотата (дисбиоза) се свързват с по-изразена симптоматика. Изследването на микробиома и насочена пребиотична/пробиотична терапия е обещаващ подход, макар все още да не е част от рутинната практика.

Заключение

IBS е хронично, но доброкачествено състояние. Макар и да не води до злокачествена трансформация, то изисква системен и холистичен подход:

• Подробна анамнеза и изключване на органична патология;
• Индивидуализирана диета;
• Комбинация от медикаментозно и немедикаментозно лечение;
• Доверие и сътрудничество между лекар и пациент.

IBS не е „въображаемо“ заболяване. То е реално страдание, което изисква разбиране, време и персонализиран подход.